Amber

“Най-ярките звезди изгарят най-бързо” - мисъл минавала през главата ми безброй пъти и все още не добила пълния си смисъл. Когато бях малък, анализът и отнемаше малко време и минималното усилие на устата да изговори - “Мамо какво е звезда?”. Разбира се по-късно нещата се усложниха. Някой беше споменал, че най-щурите идеи ти хрумват, когато за ужас на родителите започнеш да имаш собствено мнение т.е. някъде около 12-13 г. Всъщност за мен възрастните са по-зле, защото за разлика от децата те са сигурни че тяхното мнение е вярно. Та когато навърших 13 (мое лично любимо число) и съответно започна “Великото съмнение в казаното от народите” аз подложих на обстойна смислова дисекция въпросната фраза и вече бях сигурен, че актьорите певците имат лични специалисти по техника на безопасност при боравене с лесно запалими вещества (нали точно при тях заплахата бе най-голяма). Можете да си представите какъв траен белег върху психиката ми остави първият ми опит да използвам едно от основните свойства на мненията - да убеждаваш хората в правотата им. Вярно че и аз се смях с останалите, ама то си беше защитен механизъм. Когато най-накрая додрапах до 16 г. вече разглеждах въпросната фраза от гледна точка на физиката. Скучно а? Стига обаче съм започвал изреченията с години. Човек би си помислил че след десетина реда ще се пенсионирам. Няма такова нещо. След около месец ще навърша 21 г. (пълнолетен по всички стандарти и кво?). Сега вече си мисля че онова за звездите е едновременно тъжно и прекрасно. Представям си един център на абсолютна енергия и топлина блестящ като очите на момиче, гледащо те с любов и нежна усмивка, не обръщайки внимание на ситния дъжд, мокрещ полуотворените и устни. Дори да не я виждаш в момента, сигурен съм че си си представял някоя трансформация на въпросното момиче във въображението си. “Пак за жени!!!” - казвате вие, повдигайки вежди - “Мъжете за друго не мислите. Защо го правите?”. Даже да се пробвам едва ли бих измислил по-глупав въпрос (а аз съм от изобретателните). Как изобщо някой търси обяснение за феноменът (поне така звучи), че видите ли момчетата харесват момичета. Колкото повече търсиш тази причина или не знам може би мотив (ха сега пък прозвуча като престъпление) само губиш ценно време. Време през което вместо да търсиш отговор или смисъл (все едно изследваш гъба дали е отровна преди да я лапнеш) по-добре се наслади на усещането от близостта с някого, когото харесваш. Аз се възползвах и ето че сега съм щастлив. Не че нямам проблеми, като например кога по дяволите ще си намеря собствена квартира и ще се махна от главата на брат ми.

Сега вече мога да дам отговорите на всички въпроси. Не бих се нарекъл пораснал (все още) а по-скоро поумнял. Най-странното е, че вече не ме интересуват въпросите на които мога да отговоря.

11.10.2003 г.